Да изживееш живота си - това е като да скочиш от ръба на една скала и да полетиш надолу, за да завършиш полета си в земята. Изборът дали да се хвърлиш в пропастта е лично твой. Скалата, на която стоиш ще се срути след броени години и тогава ще се озовеш на дъното без да си го искал. Това е съдбата. В твоите ръце обаче е решението дали да разцепиш въздуха свободен или да паднеш долу, принуден от тази разрушена скала. Ако все пак избереш да скочиш, то по пътя си ще срещнеш ветровете. Някои от тях ще бъдат груби и студени, а други топли и нежни. Някои ще се опитват да спрат полета ти, а други ще те тласкат надолу. Но ти ще преминеш през всеки вятър и ще продължаваш все надолу. Всеки изминал миг ще те приближава към края. Ще летиш свободен като птица. И ще намериш други хора, подобни на птици, също толкова устремени. Те ще пресекат пътя ти. За известно време някой ще летят надолу рамо до рамо с теб, други ще срещаш и губиш постоянно. Някои ще значат нещо за теб и ще те разбират, а други ще ти се иска никога да не си срещал. Но нито ти, нито те ще можете да промените края на своя скок. А той неизменно ще свърши с трясък, понякога неочаквано, понякога дори желано. Но ще приключи в земята. Заедно с всички други, независимо дали са скочили сами или са изчакали скалата под тях да се срути.   

http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2010/01/21/poslanie-ot-vselenata.477086
Не всеки полет завършва с трясък, неочаквано и нежелано. Има и приземявания, кацания, продължение, нали?