"Слабите се стремят към порядък, а силните владеят хаоса". Тази мисъл ми изникна току-що докато си мислех какъв хаос е напоследък уж подреденият ми живот. Една голяма мешаница от мисли, чувства, случки и събития. Изобщо нещо фабулата и с...

Нова надежда, ново начало, нов ден или утро -  това са само част от думите, които често използваме за да наречем дните, които започват след тежък период в живота ни. Явно това е закодирано дълбоко в човешката порода - начин да оцелява ка...

Да изживееш живота си - това е като да скочиш от ръба на една скала и да полетиш надолу, за да завършиш полета си в земята. Изборът дали да се хвърлиш в пропастта е лично твой. Скалата, на която стоиш ще се срути след броени години и тог...

Когато си прочета последните писаници и направо ми става лошо. С тея депресии и отрицателни емоции не може да се продължава. Съответно изключваме емоциите и започваме да гледаме на живота откъм рационалната му страна. С риск да прозвуча ...

Време е пак да споделя своите мисли. Та рожденият ден, който беше толкова чакан, обсъжадан и оплакван премина на 2 нива - първо уникална веселба с всичките ми приятели, които страшно обичам и след това скандали с тях. Живота е радост и т...

Аз ако не се побъркам в скоро време се признавам за силен човек. То не може само отрицателни емоции, разправии в семейството, тъжен 18 рожден ден пък и да си остана нормална. Далеч съм от мисълта, че съм кой знае колко за оплакване, но т...

Списък на нещата, които променям от утре: 
1 - няма да се карам с родителите си
2- излизам от емоционалната дупка (не знам как, но трябва да стане ) 

След 30 минути ставам на 18 години. Вече официално ще бъда считана за възрастен човек, ще имам правото да гласувам и няма да имам вечерен час, наложен от закона. И защо са ми всички тези "привилегии", когато просто искам да съм дете? Жив...

В живота обикновено нещата стават така - нещо се обърква, после мислиш, че е наред, но затъваш все повече и повече. След това стигаш дъното и тогава, с всеки изминал ден ставаш все по-щастлив. До момента, когато можеш да се изправиш и да...

Сърцето ми само се скита
далече някъде навън.
И всеки ден страхливо пита

Искам нещо да напиша
 
Сядам с лист и химикал

Съмнението и отчаянието - кое е по-радикално? Скоро писах есе за един приятел на подобна тема, че му трябваше в училище. И сега, няколко вечери по-късно си изпаднах в едно от обичайните настроения, когато без видима (или поне съществена ...